Submitted by Galina on Вт., 19/08/2021 - 11:38

Едва ли има преподавател в Центъра, който да не е наясно предимствата на обучението чрез взаимодействие, за ценността на дискусиите и груповата работа при обучението на възрастни, за трайността и важността на знанието, придобито чрез собствените усилия на обучаемите, а не чрез монотонно изложение от страна на преподавателя. Последователното разработване на подобни методи в обучението на възрастни, адаптирани към спецификата на обучаемите в Центъра, е приоритет на методическия екип на ЦРЧРРИ.

През миналата 2020 г. в Клуба на лектора беше проведена дискусия на тема „Учене чрез сътрудничество и съвместно обучение“, която  беше продължена в темата „Съвместно обучение в електронна среда“, а в януарския брой на месечния бюлетин на Центъра бяха разгледани съвременните методи на обучение, прилагани в работата по проект „Интегрирани обучения за администрацията на пазара на труда и в социалната сфера“.

В настоящия блог запис обаче решихме да се върнем назад във времето и да потърсим произхода на тези идеи назад във времето и независимо, че едва ли източникът им може да бъде еднозначно установен, съществена роля при оформянето на ученето чрез сътрудничество, изиграва името на Лев Воготски, един от най-известните руски психолози.

Лев Виготски (1896 - 1934) е бащата на социалното обучение. Евреин по произход и без специализирано образование в областта на психологията, той създава своята теория, според която ученето е преди всичко социокултурен процес, за който обществото и родителите имат водеща роля. Всеки има право за учи и може да постигне значителни успехи, независимо от вродените си заложби.

Работата на Виготски е изключително важна в редица отношения. Според него преподавателите трябва да оценят способността на ученика да решава проблеми, а не придобиването на знания – нещо, което е от особена важност при обучението на възрастни и умение, което е от изключителна ценност в променящия се свят, в който живеем. Идеята за съвместно обучение има много общо с идеята на Виготси за „зоната на проксимално развитие“, която разглежда какво може да направи ученик, ако е подпомаган/ръководен от връстници или възрастни.

Според него ученето има социален характер. Тези, които развиват добри социални умения, стават много успешни в живота, тъй като имат способността да се справят с хората и да имат по -високо EQ. Използвайки различни източници, независимо дали става въпрос за книги, дискусии, технологии или проекти, ние изучаваме и развиваме нови идеи. Ако се управлява правилно, сътрудничеството между обучаемите е мощен инструмент, който може да позволи на преподавателите да използват нови идеи и информация; то е предизвикателство, създава повишена увереност и самочувствие, както и укрепва на социалните умения. Накратко, сътрудничеството е критично умение за живота – и то с все по-голяма сила в динамично променящия се свят, в който живеем.

През последните години, както вече сме дискутирали в Клуба на лектора, ролята на социалното взаимодействие в обучението на възрастни е особено важна. Много платформи за обучение са включили възможности, които да позволят съвместно обучение. Това в пълна сила важи и за платформите, които използваме в ЦРЧРРИ. Това е и нашата възможност да продължим социалното взаимодействие в процеса на обучение и в моменти на принудително налагане на социална дистанция с оглед на пандемията, свързана с разпространението на COVID-19. Въпреки това обаче, несъмнени са предимствата на комуникацията и груповата работа лице в лице в класната стая, така че обучаемите да не губят възможността за лично взаимодействие.

Признаването на уникалния принос на всеки човек и признаването на важността на участието на всеки курсист, не могат да не насърчат уменията за критично мислене и по-голяма съпричастност. Съвместното обучение превръща залата за обучение в лаборатория за емпатично изразяване и която от своя страна обогатява образователния процес и обучаемите на много различни нива. Това със сигурност подобрява социалните им умения и повишава шансовете за успешна реализация на пазара на труда.

По-долу ще предоставя някои препоръки, които биха подпомогнали практически лекторите на ЦРЧРРИ при прилагането на метода на съвместното учене:

Установяване на групови цели - с други думи създайте критерии за успех с вашия клас. Тук трябва да се има предвид размера на групите с оглед на целта, която искаме да постигнем.

Установяване на групови роли - по този начин се подчертава ефектът на мозайката – всеки има  различна роля, но всяка роля е жизненоважна за цялостния успех.

Изграждане на доверие и насърчаване на отворената комуникация.

Записване на напредъка. Попитайте всяка група какво „знаят“ в началото на темата и се върнете към нея отново в края. Попитайте ги „Какво знаете сега“? Ще бъдете изумени от напредъка, постигнат в групите, ако се управлява правилно.

Фокусиране върху подобряване на уменията за решаване на проблеми и критично мислене. Използвайте „Три преди мен“. Трите са „собствения мозък, партньор, книга“ След това идва лекторът.

Групово разнообразие- поддържайки групите възможно най-разнообразни, ще откриете, че всеки ученик ще се възползва от динамиката. Това осигурява набор от таланти, може да се възползвате от различни стилове на обучение, гледна точка на пола, опит, култури и опит.

Равното разпределение на участниците по пол подпомага успешната работа.

Лекторът е фасилитатор.

Използвайте технологите, въпреки че това не винаги е необходимо.

Насърчавайте и повишавайте „уменията за слушане“.

Съвместното обучение е положителна, приобщаваща и мощна стратегия за обучение, която ангажира обучаемите и е оказала значително въздействие върху успехите им впоследствие. Именно затова насърчаваме нашите лектори да го прилагат на практика, което ще им позволи да бъдат максимално практически полезни за своите курсисти.

Споделени файлове
Прикачен файл Размер
vygotsky-01.png 56.39 KB

Коментари

Lina Kostadinova

Коментар

Здравейте,

Запознах се внимателно с аргументацията по проблема за „съвместното учене“. Потърсих и допълнителна такава в интернет пространството. Темата е много сериозна и дори бих казала „тежка“... в предвид научното й развитие, обосновки и битие.

За работата на Центъра обаче, за развитието и надграждането на учебния процес, по-важно е да осмислим факта, че става въпрос за „учене със и чрез другите“, в което е ценната същност на този процес, на тази промяна. Аудиторията на този форум, дори и да не разглежда когнитивно понятието, интуитивно и по природа прилага „съвместното учене“ контактувайки, общувайки, познавайки...

Човекът е социално същество, с акцент върху „социално“. Като такова се развива и живее. А процесът на учене е основна част от индивидуалното, но и общностно развитие. Когато нещо, заложено по природа, се използва, резултатите са повече от положителни.

Ср., 01/09/2021 - 10:25 Permalink