Submitted by Galina on Вт., 11/11/2021 - 08:48

Индустриалните революции се основават на научно-технически открития и качествени скокове в развитието на технологиите и производството. Те са качествен скок в развитието на обществото, който се отразява на всички сфери на обществения и социалния живот, като особено засегнати са пазара на труда и знанията, качествата и уменията, които работниците трябва да притежават, за да се адаптират успешно към новите условия.

Първата революция е тази на парния двигател, втората - на електрификацията и масовото производство, третата - на компютъра, а четвъртата, макар и да е сходна с предшестващата я, е дигиталната революция. Онова, което я характезира е бързото развитие на информационните технологии, съчетани с роботизацията, автоматизацията на задачите, интернет, 3D принтирането, безпилотните коли, генетиката, дроновете, безпилотните самолети, кибернетичните оръжия и т.н. Това е свят, който изглежда фикционален, а всъщност с огромна скорост навлиза в непосредственото ни всекидневие и променя живота на хората.  Четвъртата технологична революция се характезира с нови технологии, които сливат физическия, дигиталния и биологичния свят, въздействат осезателно и предизвикват дълбоки промени в икономическата и социалната сфера. Особено бурно е развитието на области като изкуствен интелект, роботика, интернет на нещата (internet of things), автономни автомобили, 3D-печат, квантови изчисления и нанотехнологии и др. По своя мащаб, обхват и комплексност онова, което вече е дефинирано като „Четвърта индустриална революция“, няма аналог в досегашната ни история по скоростта, с която се случват промените, както и по техния мащаб.

Тези бързи промени обаче предоставят, освен възможности, и редица предизвикателства. Това е революция, която коренно ще промени начина, по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. Тя изисква умения за учене през целия живот и за бързо адаптиране на знанията към променящия се свят и изискванията на работодателите. По този начин се оказва, че голяма част от хората се налага да работят с технологии, които още не са съществували по времето, когато са те са завършили своето образование или са започнали своя професионален път. Необходимостта от непрекъснато подновавяне и актуализиране на професионалните знания е както шанс, така и огромно предизвикателство пред професионалното обучение, чиято важност прогресивно нараства заедно със скоростта на развитие на новите технологии, на която сме свидетели.

Както набляга и Становището на Икономическия и социален съвет, публикувано през 2018 г.[1], за да бъде постигната максимална полза от възможностите, които предоставя Четвъртата технологична революция, следва да се отключи и впрегне в икономиката потенциалът на обезкуражените и демотивирани лица, както и да се насърчат заетите лица да повишават своите умения и производителност. Това може да стане само чрез средствата на професионалното обучение.

Както посочва цитираното по-горе становище, повече от половината (54%) работни места в ЕС са застрашени от компютризацията през следващите десетилетия. Огромно предизвикателство за образователните системи в областта на обучението на възрастни и основно на професионалното обучение ще бъде осигуряването на нужната подкрепа за работниците да придобият адекватни знания и умения в прехода към нова заетост и страните, които не успеят да управляват този преход, могат да се сблъскат с растяща безработица и намаляващи работни заплати. Причината за това е, че иновациите ще доведат до създаването на нови работни места и чувствително повишаване на производителността на труда, но в същото време заради тях ще бъдат изгубени много работни места, а в някои области заетите ще страдат от сериозно разминаване между уменията, които притежават, и изискваните за тяхната позиция. Професиите, които ще бъдат застрашени от дигитализацията в България, са: офисни служители, чиновници, търговия на едро и дребно, транспорт и логистика, рутинни работници в преработваща промишленост, строителство, някои аспекти на финансовите услуги, преводачи, таксиметрови шофьори, отделни консултантски услуги и др. Тези професии представляват голяма част от  работната ръка в страната и съществува риск от невъзможност да се намери алтернативна заетост на много хора и съответно от увеличаване на структурната безработица.

Мерките за справяне с предизвикателствата на четвъртата технологична институция трябва да бъдат предприети както на европейско, така и на национално ниво. Европейската комисия недвусмислено подчертава важността на връзката между професионалното образование и новите предизвикателства:

„В цифровата ера социалното сближаване до голяма степен ще зависи от образованието. Образованието на всички равнища и системите за обучение в цяла Европа спешно се нуждаят от съвременни умения и квалификации, за да се върви в крак с развитието и необходимостта от (международна) мобилност. Би трябвало да се насърчават творчеството и предприемачеството.

За да може на работната ръка в ЕС да се предоставят уменията, необходими в ерата на цифровите технологии, трябва да бъдат насърчавани публичните и частните инвестиции в професионалното образование и да се разгледа необходимостта от мерки на равнището на ЕС за повсеместно разпространяване на добрия опит относно платения отпуск за обучение в държавите членки  в целия ЕС.“[2]

Заедно с това обаче, следва и насърчаването на нови знания, които ще подпомогнат дигиталния преход и адаптирането на работещите към новите изисквания на  пазара на труда трябва да бъде и лична отговорност на всеки обучаем и в още по-голяма степен – на всеки лектор в сферата на професионалното обучение.

ЦРЧРРИ като институция полага всички необходими усилия, за да осигури необходимите условия за подкрепа на изграждането на подходящите в контекста на четвъртата индустриална революция у своите обучаеми. Това става чрез развитие на набор от дигитални продукти, включване на елементи на електронно обучение при възможност и не на последно място – чрез методическата подкрепа, която се оказва ежедневно на всички лектори от екипа на ЦРЧРРИ.

 

[1] Бъдещето на труда: предизвикателствата на четвъртата индустриална революция: https://epale.ec.europa.eu/fr/node/86328

[2] Четвъртата индустриална революция и цифровата ...https://webapi2016.eesc.europa.eu › content

Коментари

Lina Kostadinova

Коментар

Темата е много сериозна, и ако човек се замисли в дългосрочен план, е доста плашещо.... Имам предвид фактът, че „иновациите ще доведат до създаването на нови работни места, с висока производителност, но в същото време заради тях ще бъдат изгубени много работни места...“ Този процес наистина трябва да бъде управляван на съответното ниво. В цялостната верига от „политики, мерки и дейности...“ работата на обучителните центрове е да създават и предлагат качествени обучителни програми, чрез които знанията и уменията, предоставяни на нуждаещите се наистина да им дават възможност да се реализират и развиват на пазара на труда.

До настоящия момент в общото публично пространство, поне на територията на България, фокусът е все още върху образованието. Време е наистина да се наблегне, обясни и популяризира не само сред работодателите, но и сред обществото като цяло, ролята на професионалното обучение и възможностите и алтернативите, които предлага то в този бърз, технологичен свят за всички онези, които вече не са в полето на образованието.

Покрай пандемията всички оцениха възможностите и невъзможностите на дигитализацията на ежедневието... Поради това, смятам, че макар че настъпва съществена промяна в живота като цяло и в частност в работата на хората, алтернативата трябва ясно да се формулира, за да се задействат и компенсаторните механизми за съхраняване на обществето и индивидите, които го изграждат.

Вт., 25/11/2021 - 14:03 Permalink